Отец Георги Вилхелмов Гелеменов е роден на 2 април 1954 г. Завършва Духовната академия в София през 1987 г. Ръкоположен е за свещеник от бъдещия патриарх Неофит. Специализира икуменизъм с курс по екзорсизъм в Рощок, Германия. През 1990 г. основава Християндемократическа партия. Служи в Горни Богров, Гара Яна, Ботунец и 15 г. на Централните софийски гробища. Ето какво разказа той пред „Телеграф“:
– Отче Гелеменов, на 3 юни в България се отбелязва втората за годината задушница. Има ли нещо по-особено при нея?
– Нарича се Черешова и сред задължителните неща, които се носят на гробищата, са черешите. С това изключение може би няма нещо по-особено. Друго, което можем да кажем, е, че периодът не е постен и могат да се дават за Бог да прости месо, колбаси, баничка. Като цяло това е втората задушница от одобрените от Светия синод официални три. Но по селата се честват още две неофициални задушници, което прави общо 5 за годината.
– Очаквате ли черешите по традиция да скочат около празника?
– Да, винаги така се случва. Ден година храни, дето се казва, и търговците си спазват празника по своя си начин.
– Как върви подготовката на гробните места от страна на близките?
– Малко по-раничко започна тази година предвид дъждовете. Окопават местата, обезтревяват, някои пръскат с препарати срещу бурените, засаждат храсти и цветя. Ремонтират тук-таме, за да бъде всичко готово. Самите паметници са в различно състояние – някои са в добро, други са разрушени от времето, а трети са умишлено повредени от зловредни елементи. Някои трошат паметните плочи, че да могат после да ги поканят да ги ремонтират. Отделно има и мародери, които местят пейки, а взимат дори цели плочи. После премахват от тях старите надписи, като ги шлайфат и ги продават на нови опечалени роднини. Това светотатство е национална практика, но хората, които го правят, гледат само парите.
– Гробовете на известните българи – политици, от артелита, в какво състояние са?
– Тези на 10-и парцел, където лежи някогашният първи в България Тодор Живков и жена му Мара Малеева, са в добро състояние. Правеше ми впечатление, че на първи парцел бе позанемарен гробът на поетесата Ваня Петкова. Сега наскоро, като минах, видях, че са го пооправили – има хубав паметник. Особено печално обаче е състоянието на стария писателски парцел №28. Славейковата гробница е в лошо състояние. Може би много хора не знаят, но тя е празна, тъй като Пенчо Славейков е погребан край езерото Комо в Италия. Неговата любима Мара Белчева си е на Централните софийски гробища. За жалост тя остана без бронзовия си барелеф, който бе задигнат. За това вече масово тези скулптури се махат и се заместват с отливки от бетон, за да не ги крадат. На 9-и парцел преди време изчезна и статуята на популярния актьор и театрален режисьор Любомир Кабакчиев. Тежаща 600 кг посред бял ден я качиха на един камион. Уж я взеха за някаква реставрация, но така и не я върнаха повече.
– Наистина ли гробът на легендарния комедиен актьор Георги Парцалев е разкопаван заради легендите, че в ковчега му има злато като на тракийски цар?
– Пословична бе любовта на Парцалев към прокълнатия според мен жълт метал, в преследването на който милиони хора са загубили живота си. След като и той внезапно почина, тръгнаха слухове, че е положен в земята с еди-колко си килограма от своите бижута и не само злато, но и сребро и диаманти. Аз лично присъствах, когато гробът му бе разкопан, за да положат в същия парцел сестра му Теодосия, мисля, че така се казваше. Тогава доста хора, в това число и гробарите, търсеха с ококорени очи да зърнат нещо блестящо отдолу, но реално освен костите на великия актьор нямаше нищо в изгнилия ковчег. Ала се случи друг инцидент – кучета понесоха кокалите на Парцалев като последна разходка за него. Охраната хукна да ги гони, въпреки че тогава охранителите бяха на средна възраст от 70 години. Накрая събраха всичко и заровиха Парцалев отново и сега си почива там, където си беше.
– Ако има класация за най-луксозен последен дом, кой би я спечелил според вашите наблюдения?
– Това са политиците и, разбира се, бандитите. Те лежат под изключително скъп черен гранит. Това е така нареченото габро, което се доставя именно от Южна Африка, където преди дни разстреляха това момче Къро със семейството му. Но каква е ползата от всичкия този лукс: „Ванта Ванитатум е омни Ванитатис“ (Суета на суетите и всичко е суета- от лат. език). Тук лежи Иван Тодоров Доктора, на 11-и парцел е Иво Карамански – обявен за Кръстника на българската мафия. Димитър Димитров-Маймуняка намери вечен покой около 84-ти парцел. И други знайни и незнайни си почиват сега кротко – Бог да ги прости всичките, има кой да ги съди на Небето.
– Но ако се върнем на Черешовата задушница – има ли някакво значение дали собственоръчно сме приготвили храната за помена, или сме се доверили на някоя от фирмите, предлагащи меню за траурни поводи?
– Според мен няма. И кетъринговите фирми се справят добре. Важното е да хапнат живите, за да се намери на мъртвите на Оня свят според обичая. В това хората вярват, въпреки че душата вече няма уста и стомах. Някои оставят храната на гроба, след което бедни хора в повечето случаи от ромски произход минават с торбите и събират всичко. Накрая и кученцата идват и похапват, и всичко се оползотворява.
– Кои са задължителните храни за задушницата тази събота?
– Думата събота идва от еврейското „шабат“, което значи „почивка“. За това всички задушници са в този ден. А за храните, както вече споменах, това са основно черешите. Месни продукти също, може някакви гозби, сиренце, кашкавал, хлебец. И задължително вино и жито.
– Какво символизират те?
– Житото символизира вечния живот, Възкресението. А виното – Христовата кръв. Когато Го разпъват на кръста, тя започва да тече. Тогава римският войник Лонгин промушва Спасителя в ребрата и тогава изтича кръв и вода. Това е видял евангелистът, но това всъщност е т. нар. ликвор, което е смес от лимфа и кръв.
Докато бях студент в Духовната академия, работех нощем в Белодробна болница като санитар. Именно там разбрах за какво говори светото писание.
Според някои Светият граал е чашата, в която е събрана кръвта на разпнатия Христос. До ден днешен тя се търси от иманяри и учени, и Хитлер я е издирвал, но за мен тя е по-скоро мит. Знаете, че кръвта се съсирва бързо, а и то не е имало време да се събира, защото Йосиф Ариматейски сваля Христос набързо след залез-слънце.
– Удари ли инфлацията цените на погребенията?
– Да, но хората нямат избор. В момента най-евтините погребения са общинските. С извозване на покойника и изкопаване на гроб и ангажиране на свещеник те излизат към 400-500 лева. Частните започват от 1000 и могат да стигнат и до 5000 лв.
– Каква е практиката напоследък у нас – полагане в гроб или кремация и погребение с урна?
– Желанието на близките, а и волята на покойниците приживе в повечето случаи е класическо погребение с т.нар. трупополагане в гроб. Но проблемът е, че гробищата все повече отесняват не само в София, а в по-големите градове заради липсата на места. Отделно цените на гробните имоти много скочиха. Това прави все по-популярни урните. Те се полагат или в по-малък гроб, или в специална стена.
– А има ли за последния пристан на човека някакъв държавен стандарт или всичко е на око, така да се каже?
– Ако говорим за класическия гроб, то по правило той трябва да е с 2 метра дълбочина, но това реално е много. Гробарите спазват правилото – да се копае колкото е дължината на дръжката на лопатата им. А даже някои и по-малко. Ето, на 42-рия т. нар. цигански парцел след погребение понякога се чува телефонен звън и човек започва да се озърта, без да вижда източника на звука. А то роднините са погребали покойника с телефона му, той се чува, защото земята още не е слегнала и гробът е малко по-плитък. Този парцел също вече е запълнен с обитатели и сега погребват съвместно цигани, българи и турци на най-новия парцел в посока запад, където беше електроцентралата.
– Какво мислите за вертикалните погребения, които биха спестили място?
– Лично съм предлагал тази революционна идея на някогашния директор Григоров, но той ми отвърна, че това е несериозно. Предполага се, че душата на умрелия няма да намери покой, защото тялото стои право и образно казано е под напрежение. За това се слага полегнало с поглед устремен на изток и крака на запад.
– С какви проблеми се сблъсквате във вашето служение?
– Нямам вече някакви особени затруднения, още повече че вече съм свещеник на повикване. Т.е. не присъствам перманентно на Централните софийски гробища. Там изкарах неотлъчно 15 години. Сега, като ме повикат за служба, паля една стародревна кола и се отзовавам.
– Доста хора се страхуват да замръкват там. Има ли от какво да се притесняваме, вие срещали ли сте призраци?
– Често съм замръквал там. Понякога се чуват съскания оттук оттам, виждат се леки преминаващи сенки. За някои това е игра на светлината, но за мен са бродещи души. Ще ви разкажа един действителен случай от преди години. Една възрастна госпожа закъснява на гробищата и не може да се ориентира, тъй като вече слабо вижда и трудно ходи. Моли едно момче да я ориентира към централния изход. То се съгласява да я заведе лично. Завело я някъде до горния портал, където обръщаше трамвая. Жената му казала: „Момче, много ти благодаря, много ме беше страх“. А момчето й отговаря: „Когато бях жив и мене ме беше страх…“.
– Има мит, че душите на покойниците в отвъдното губят човешките си страсти. Но дали пък сега не се вълнуват от адските политически сюжети, които се вихрят у нас – разстрели, подслушвания, предателства и какво ли не?
– Ще ви кажа само едно: те ни се подиграват вече! Мощни сили отгоре, отдолу, отляво и отдясно умишлено саботират съставянето на правителство, за да продължат да си вършат далаверите, а народът ни да изчезва в чужбина или в Отвъдното. Но това е моята истина и коментар на събитията. Покойниците… те си гледат своето битие и съществувание, което продължава и в Отвъдното, защото животът ни тук е само една репетиция за там. Гледат ни какво правим, но не им се разрешава да се намесват дори да искат. Реално душите пребивават в другото измерение, в което рано или късно всеки от нас ще се пресели. Съгласно трихотомната теория на Аристотел, която са възприели и християните, човекът се състои от Дух, Душа и Тяло. Когато почине човекът, духът се отделя и се връща при Отеца. А душата, която можем да оприличим на флашка с целия живот на човека, отива на съд. Тялото се разлага, а остават само костите, които нямат никаква стойност, защото са били крепители само на анатомичните органи. На задушница след няколко дни ще почетем именно втората безсмъртна същност на човека Душата му.
